Асоциация на българските села (АБС) подкрепя внесените предложения по идеята за разработване на Закон за планинските и полупланинските територии на България, разгледан преди дни от Икономическия и социален съвет (ИСС). В допълнение следва да бъдат разгледани детайлно спецификите на всеки географски регион, където предложенията за стимулиране на икономически и социални действия следва да са обвързани с потенциала и традициите по места. В този контекст да бъдат разгледани и условията за стимулиране на българските и чуждестранни инвестиции в тези региони, както и възможното въвеждане на данъчни облекчения, улеснен достъп до външно финансиране и други преференции от страна на държавата, особено за секторите - туризъм, услуги и неземеделски дейности.
В България планинските и полупланинските общини са 123 и заемат 42.5% от територията на страната. В тях живее 20.9% от населението на страната в 2 555 населени места. В същото време ИСС изразява тревога, че в тези райони в много по-голяма степен отколкото в останалите се наблюдава обезлюдяване, неразвита и с лошо качество техническа инфраструктура, изостаналост в икономическото развитие и ограничен достъп до качествени публични услуги, особено в сферата на здравеопазването, образованието и културата.
ИСС предлага конкретни мерки и политики, които биха създали благоприятна среда за развитие на планинските райони в страната, като например, интегрирана стратегия за устойчиво развитие на планинските и полупланинските райони в България, въвеждането на стандарт за качество „планински продукт“, създаването на подкрепяща среда за развитие на семейния бизнес и предприемачеството, цялостно преразглеждане на стандартите и механизмите за преразпределяне на държавните трансфери като се отчитат по-високите разходи за предоставяне на услуги в тези общини.
В документа подробно се представят основните характеристики на българските планински райони разделени в четири основни направления. Богатият природо-ресурсен потенциал включва защитени територии, растително и животинско богатство, водни ресурси и минерални води (70% от минералните води са в тези територии), 1/3 от земеделския фонд и ¼ от обработваемите земи, културно-историческо наследство. Планинските райони в България се отличават с ниска урбанизация и добра населеност (39.4% от селата и 36.6% от градовете), развита добивна промишленост и монокултурно земеделие.
Но ИСС изразява сериозна тревога заради открояващите се проблеми в развитието на планинските райони, като например, обезлюдяване, което е 2 пъти по-голямо отколкото в останалите райони на страната. Неразвитата и с лошо качество техническа инфраструктура според ИСС е причина за изоставането на планинските райони като близо 1/3 от населените места нямат транспортна свързаност с локални и регионални центрове. Икономиката е базирана на дребно земеделие без гарантирана връзка с пазара, а дърводобивът почти навсякъде е свързан със свръх експлоатация на горските масиви и застрашава бъдещето на българската гора. Достъпът до качествени услуги драматично изостава– в над 70% от населените места няма регистрирана практика на общопрактикуващ лекар, а само в 6% от планинските селища има аптеки.
Затова ИСС настоява към планинските райони да бъдат насочени целеви публични инвестиции, които заедно с пазарни механизми да развият традиционното ноу-хау на районите за съвременно земеделие, горско стопанство, туризъм, енергетика, екосистемни услуги и съхраняване на културното и природното наследство. ИСС препоръчва промяната в политиките и инструментите да бъде насочена към съживяване и диверсифициране на икономиката чрез интегрирано развитие и ресурсно обвързване на икономически сектори, за да се увеличи добавената стойност за тези региони. Приоритетно да се подкрепят малките и средни предприятия от типа на семейни фирми и традиционни занятия, да се разшири ветрилото на крайни продукти, да се развиват високотехнологични и безотпадни технологии.
В становището си ИСС стига до извода, че за да се развиват успешно планинските и полупланински райони в България и да се навакса закъснението, чиито резултати влошават перспективата на тези райони, е необходимо да се приеме специален Закон за планинските и полупланинските райони. Съветът предлага да се разработи и Програма за подобряване транспортната свързаност на планинските селища, за която да се заделя целеви ресурс всяка година. И не на последно място ИСС посочва необходимостта от общински програми за привличане на млади хора и на специалисти в тези райони, както и наличието на професионални профили на учебните заведения, съобразени с характеристиките и перспективите на района.
Чрез това становище ИСС заявява подкрепа за усилията на българските правителства да предприемат действия за преодоляване на тези предизвикателства. ИСС призовава да се формира ясна визия за развитието на планинските райони, която да залага на собствения им специфичен потенциал и възможности и да насърчава прилагането на съвременната наука и технологии, на алтернативни решения, на политика на сближаване. В становището е отбелязано, че ЕС няма изрично определение за планински райони и е необходимо да започне процес по разработването му, което би повлияло положително и при формирането на финансовата рамка за следващия програмен период на ЕС. В становището се застъпва тезата, че планинските и полупланинските райони се нуждаят от допълваща подкрепа чрез различни инструменти на ЕС като Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и европейските структурни фондове. В становището ИСС посочва кои трябва да бъдат критериите при дефинирането на планинските и полупланински райони – надморска височина, разчлененост на релефа, наклон на склона и климатичен контраст.
ИСС предлага конкретни мерки и политики, които биха създали благоприятна среда за развитие на планинските райони в страната, като например, интегрирана стратегия за устойчиво развитие на планинските и полупланинските райони в България, въвеждането на стандарт за качество „планински продукт“, създаването на подкрепяща среда за развитие на семейния бизнес и предприемачеството, цялостно преразглеждане на стандартите и механизмите за преразпределяне на държавните трансфери като се отчитат по-високите разходи за предоставяне на услуги в тези общини.
В документа подробно се представят основните характеристики на българските планински райони разделени в четири основни направления. Богатият природо-ресурсен потенциал включва защитени територии, растително и животинско богатство, водни ресурси и минерални води (70% от минералните води са в тези територии), 1/3 от земеделския фонд и ¼ от обработваемите земи, културно-историческо наследство. Планинските райони в България се отличават с ниска урбанизация и добра населеност (39.4% от селата и 36.6% от градовете), развита добивна промишленост и монокултурно земеделие.
Но ИСС изразява сериозна тревога заради открояващите се проблеми в развитието на планинските райони, като например, обезлюдяване, което е 2 пъти по-голямо отколкото в останалите райони на страната. Неразвитата и с лошо качество техническа инфраструктура според ИСС е причина за изоставането на планинските райони като близо 1/3 от населените места нямат транспортна свързаност с локални и регионални центрове. Икономиката е базирана на дребно земеделие без гарантирана връзка с пазара, а дърводобивът почти навсякъде е свързан със свръх експлоатация на горските масиви и застрашава бъдещето на българската гора. Достъпът до качествени услуги драматично изостава– в над 70% от населените места няма регистрирана практика на общопрактикуващ лекар, а само в 6% от планинските селища има аптеки.
Затова ИСС настоява към планинските райони да бъдат насочени целеви публични инвестиции, които заедно с пазарни механизми да развият традиционното ноу-хау на районите за съвременно земеделие, горско стопанство, туризъм, енергетика, екосистемни услуги и съхраняване на културното и природното наследство. ИСС препоръчва промяната в политиките и инструментите да бъде насочена към съживяване и диверсифициране на икономиката чрез интегрирано развитие и ресурсно обвързване на икономически сектори, за да се увеличи добавената стойност за тези региони. Приоритетно да се подкрепят малките и средни предприятия от типа на семейни фирми и традиционни занятия, да се разшири ветрилото на крайни продукти, да се развиват високотехнологични и безотпадни технологии.
В становището си ИСС стига до извода, че за да се развиват успешно планинските и полупланински райони в България и да се навакса закъснението, чиито резултати влошават перспективата на тези райони, е необходимо да се приеме специален Закон за планинските и полупланинските райони. Съветът предлага да се разработи и Програма за подобряване транспортната свързаност на планинските селища, за която да се заделя целеви ресурс всяка година. И не на последно място ИСС посочва необходимостта от общински програми за привличане на млади хора и на специалисти в тези райони, както и наличието на професионални профили на учебните заведения, съобразени с характеристиките и перспективите на района.