Борислав Борисов, АБС: Нужна е политика за развитие на фамилното фермерство

Яна Йорданова, в-к Монитор
 
- Г-н Борисов, според НСИ през последните три години има тенденция на преместване на хора от града към селото. Вие отчитате ли подобни процеси и на какво се дължат според вас?
- Данните наистина сочат връщане на хората от градовете към селата. За съжаление, тези неща се случват прекалено късно, но са налице поне базовите условия хората да рискуват и да започнат свой бизнес в селата. Тъй като голяма част от българите отидоха по принуда в големите градове още в началото на 90-те, сега тези, които са събрали достатъчно пари, се връщат обратно на село. На някои не им допада градският живот и решават да го загърбят. Ние пътуваме в различни региони и се срещаме с много хора, затова искам да уточня, че данните на НСИ не показват някаква фиктивна възвращаемост към селата, както някои се опитаха да тиражират в публичното пространство. Тенденцията няма нищо общо с  предстоящите избори.

- Има ли наистина млади хора, които предпочитат спокойствието и загърбват шумната градска среда?
- Да, като изключим хората в пенсионна възраст, за които е традиция да се връщат на село, през последните години има и много млади хора, които започват различни дейности-най-вече в областта на биоземеделието, туризма или някакви производствени услуги в селата. Има много такива примери. Става дума най-вече за населени места около Пловдив, Пазарджик, Варна, Бургас. Младите хора все още се опитват да съчетаят спокойствието, красотата и чистотата на селския начин на живот с близостта до градските центрове. Както знаем обаче, инфраструктурата, социалните и здравни услуги не са добре развити в селата и затова преселването в селата е в населени место до 20 километра от големите градове.

- През последните години се оказа, че българинът се ориентира към селския туризъм, как си го обяснявате?
- Наистина има интерес към този вид туризъм. Миналата година беше отчетен ръст от 18% спрямо 2014-та, а сега очевидно ще мине тези нива и ще имаме ръст от 20%. Това сочат първоначалните данни. Факт е и че всички по-добри обекти са запълнени и през уикендите, а не само по празници. Но трябва да отбележа, че успешни са тези обекти, които интегрират различни дейности. Хората, които избират да почиват на село, не отиват само заради нощувката или храната. Те търсят допълнителни развлечения, места, свързани с културен и опознавателен туризъм. Имаме и заетост на обекти, които съчетават различни инициативи и семинари. На практика градският човек търси връщане към старите си корени.

- Какъв е профилът на тези млади хора, които решават да заживеят на село?
- Познавам доста хора, които дори са работили в Лондон, Берлин и Ню Йорк и са били на високи мениджърски позиции, с добро заплащане и изведнъж решават да се върнат у нас и да започнат буквално от нулата. Наблюденията ми сочат, че причина за това е колосалният разрив и пропастта между ценностната система, които има в България и тези в Западна Европа и зад Океана. Някои хора, колкото и да се развиват в кариерата, разбират, че материалните блага не могат да направят човека щастлив. Тези хора усещат, че имат някакво призвание.

- Кои са предпочитаните от тях места?
- Познавам такива млади хора, които се върнаха в села около Великотърновско, около Сливен и др., където си купуват къщи. На практика разочарованието от материалистичния модел на живот на Запад и съхраненото чувство за призвание, кара тези хора да се върнат у нас. Има и други, които просто търсят спокойствие. Това са двата основни типа хора, които избират селото. Има и един друг тип, които ние ги причисляваме към туристите- млади хора, които през целия летен сезон се местят временно да живеят на село. Но те го правят за почивка.

- Кажете обаче какво точно се случва в българското село, можем ли да говорим за някакво раздвижване в малките население места на фона на статистиките за обезлюдяване?
- Искам да акцентирам върху това, че няма негативна статистика. Това, че у нас има около 160 обезлюдени села, е напълно естествено. Негативната статистика приключи в края на 2008 година. След това, заради комплексни причини, селата започнаха да се развиват. Вярно е, че има региони, които изостават, но около 30% от населението у нас живее постоянно в селата, а други 22% -всяка седмица си пътуват. Хората разбраха, че не бива да изоставят имотите си. Те си произвеждат сами храна и по този начин се справят, въпреки ниските си доходи. Но през последните години има един дисбаланс в земеделието. В корпоративното земеделие миналата година България е на 6 място по износ на царевица, на пето по износ на рапица за Европа. Но ако трябва да бъдем честни, корпоративният модел на земеделието нанася щети на селата. Затова правилният модел е да се развива фамилно и екологично фермерство. Липсата на адекватна аграрна политика от 90-та година насам създаде такива условия, че в голяма част от българските села се създадоха феодални структури. Има арендатори, които наистина помагат за развитието на селата и за подобряване на техния облик, но те са малко.

- Вие пътувате непрекъснато, кажете какво се случва с реколтата след тези обилни дъждове, на които станахме свидетели?
- Реколтата в областта на зърнопроизводството ще бъде много добра. Проблемът е, че се очаква срив в изкопните цени на пшеницата. При овощарството обаче пораженията са големи.  Градушката е поразила над 80% от черешовата реколта. А миналата седмица се срещнахме с производители в Сливен и Карнобат, които ни споделиха, че ще има около 30% загуба при  прасковите.

- Отдавна апелирате и за селска полиция, докъде стигнаха нещата в тази посока?
- По отношение на сигурността в селските райони, засега сме в позиция на изчакване. Но в селата освен битова, има и организирана престъпност. От една страна това е по линия на измами с европейските програми, а от друга-с разработени канали на кражба и трафик на селскостапанска техника, по-скъпа и от луксозни автомобили. Затова ние апелирахме за селска полиция и за национална мрежа за виоденаблюдение. Засега има решение единствено на проблема с пътните знаци за ограничение на скоростта около селата. По другите направления няма развитие. Но ако скоро не се намери решение, ще има ескалация на конфликтите.

- А как да бъдат мотивирани младите хора да се връщат в малките населени места и от кого най-вече зависи това-от добрия кмет или др.?
- От кмета на селото зависи най-малко. Става дума за цялостна политика за развитие на регионите. На първо място трябва да има разработена политика за развитие на фамилното фермерство. Второ-да има либерализиране на търговския режим за продажба на фермерски продукти в градовете, т.е да се гарантира доходността на фермера. Също така е необходимо да се стимулира екологичното земеделие и да се осъществи контрол при вноса на конкурентни селскостопански продукти. Затова трябва да се въведе намалена данъчна ставка за стартиращи фермери, както и да има данъчни облекчения. За да се привлекат инвестиции, би трябвало да има инвестиционна карта на българските села. Само така ще се знаят къде има пустеещи земи, потенциал, който може да се използва, също така трябва да се облекчат административните процедури. Много голяма е и темата за безработицата по селата. Също така трябва да се осигури високоскоростен интернет във всички села, изграждане на канализация и др. Необходими са мерки и в областта на здравеопазването. Става дума за комплексен подход, който трябва да се реализира.