Представяме ви интервю на Председателя на Асоциация на българските села (АБС) Борислав Борисов по темата за инвестициите в селата и общинските мерки по ПРСР 2014-2020, дадено за списанието Агрозона.
Разкажете накратко за дейностите и целите на асоциацията..?
АБС е основана преди вече близо 10 години, като през последните няколко работим изключително активно за по-добра информационна осведоменост на населението в селата, привличане на български и чуждестранни инвестиции, стимулиране на селския туризъм, подобряване на средата на сигурност, както и развиваме дейности свързани с подобряването на местното самоуправление и повишаване на публичната и частната инициатива в селските райони.
Асоциацията на българските села през 10-те години от създаването си се утвърди като сериозен фактор във формиране на политиките за малките населени места. Мислите ли, че това донякъде се дължи на факта, че Сдружението на общините е представено от кметове на големи градове, които не влизат в обхвата на ПРСР?
Сдружението на общините е голяма структура, която работи най-вече на централизирано ниво, с доста политически привкус, докато АБС навлиза дълбоко в тематиките и проблемите на малките населени места, там където общините често нямат ресурс, капацитет и време. Така да се каже, ние достигаме до отделните селски кметове и представители на бизнеса в селата, като целим да подобрим тяхната комуникация с всички институции. Това, че големите общините не попадат в обхвата на ПРСР е допълнителна причина те да загърбят голяма част от селата. Има и изключения все пак, но те са малко.
Инвестиционният интерес по мярка 7 е значителен, в същото време таваните на проектите са драстично намалени. Мислите ли, че това ще намали възможностите за развитие на селските общини?
По мярката ще получат финансиране общо 231 общини в селските райони. Най-важният въпрос е да се реализират ефективни проекти, които да носят преки ползи за бизнеса и населението в селските райони и да са задължително съобразени с регионалните особености в дадената община. Не трябва да се допускат грешките от предходния програмен период, в който немалка част от общините претупваха проектите си само с презумпцията да усвоят средствата. Този път инвестициите трябва да са насочени в територията на самите села, а не в градовете. В този контекст приветстваме решението на МЗХ да ограничи дейностите свързани с разходи в самите градски центрове. Смятаме, че допустимото финансиране по проектите е добро и ще стимулира реализацията на повече проекти. Особен акцент трябва да са инвестициите в инфраструктура, която свързва селата и ключовите обекти, вкл. стопанствата и бизнес сградите, както и изграждането на системи за осветление и видеонаблюдение.
Броят на населението е ключов критерий за одобрение/неодобрение на проект, как ще коментирате това – ощетяване на най-малко населените места и продължаване тенденцията за обезлюдяване или напротив, начин от обществените средства да се възползват възможно най-много хора?
Правилното точкуване и одобрение на проектите трябва да е на база реалния потенциал, който има в даденият селски регион, а не на база единствено текущото състояние. Целта е да се стимулират бизнес дейностите и развитието на селата. Не приемаме оправданията от предходния програмен период, че в селата с малко жители няма смисъл да се инвестира, тъй като имало малко ползватели. Напротив – когато имаме инвестиции в инфраструктура, те водят след себе си и частните инвестиции. И обратно – липсата на основна инфраструктура в селата, отблъсква предприемачите и това води до обезлюдяване на регионите.
Европейската комисия имаше забележкки от предходния програмен период, че в малките населени места се реализират много скъпи проекти, беше даден пример със спортни зали за 8 млн. лв в населени места под 1000 души. Как ще коментирате?
За голяма част от общините това бяха т.нар. лесни и бързи проекти. Категорично трябва да има приоритизиране на дейностите, защото какъв е смисълът от спортна зала за 8 млн.лв., ако до нея води разбит коларски път? Според нас трябва да се одобряват главно инфраструктурни проекти, които подобряват средата за бизнес дейностите в селата, а те от своя страна са основно в секторите на селското стопанство, туризма и различни неземеделски производства. Там се създава работната ръка в селата, там трябва да бъдат насочени инвестициите, за да има устойчивост и развитие на тези предприятия. Едва тогава следва на фокус да бъдат поставени проектите за спортни центрове, озеленяване и т.н.
Наблюдават ли се бизнес инициативи в селата?
Как изглежда ситуацията с частните инвестиции – има ли ги, в каква посока са?Категорично има засилен интерес. Ние в АБС всеки месец организираме представителни турове за инвеститори – предимно чуждестранни, но и все повече български. Засега основният интерес е към регионите, където има развита инфраструктура и възможности за улеснена спедиция. Това са главно селата около магистрала Тракия, в района на Пловдив, Пазарджик, Стара Загора, Бургас. Засилва се интересът към различни производствени предприятия, които са извън земеделието. Оказва се така, че в радиус от около 15 км. от големите градски центрове, селата се превръщат в желано място за инвестиции, главно заради по-лесните възможности за закупуване на парцели и строителство. Все още е проблем инфраструктурата и определени административни тежести. В този контекст смятаме, че трябва да има преференциални условия за стартиране на бизнес на село, вкл. данъчни облекчения за първите години. В момента се наблюдава силен интерес от западни компании, които искат да изнасят различни технологични производства у нас – предимно в сферата на резервните части и оборудване за индустриална техника, вкл. селскостопанска. Засилен интерес има и за инвестиции в преработвателната и хранително-вкусова промишленост. Също така през последните 2 години се увеличи броя на азиатските компании, които идват с намерение за придобиване на цели бизнеси в сферата на селското стопанство.
Как стои въпросът с реализацията на селскостопанска продукция от малките населени места? Какви са трудностите пред производителите?
Основно ограниченията са по линия на наредба 26, която макар да беше актуализирана все още не развързва ръцете на стопаните сами да достигат до крайните потребители. Това от своя страна засилва делът на сивия сектор. Смятаме, че в новия програмен период до 2020-а година, общините трябва да се възползват отговорно от възможността за създаване на пазари на производителите, вкл.такива за животни, за което са предвидени по 5 млн.евро за проект, с което да се улесни регионалната търговия. Трябва да се разработи ефективна наредба, която да разрешава на малките и средни земеделци да продават своята стока чрез мобилни фермерски магазини, главно в градовете, където има голямо търсене на качествена продукция от село. Това е практика широко разпространена в Европа, която може да осигури добра доходност за заетите в селските райони.
Обединяват ли се земеделците в групи или организации на производители?
Добрата новина е, че наистина фермерите узряха за момента, в който трябва да излизат заедно на конкурентния пазар и наистина вече сме свидетели на едно обединяване на производителите. Отделният земеделец, който се бори сам да оцелее на пазара в условията на силен дъмпингов внос и конкуренция, е най-слабото звено в сектора. От началото на годината до момента са одобрени над 25 групи на производителите, което е рекорд, спрямо предходните години. Стимул за това естествено е предвиденото подпомагане по линия на ПРСР до 2020-а година.
Има ли развитие в посока доброволно комасиране?
Свидетели сме на един естествен процес на комасиране на земите за ползване, благодарение на доброволните споразумения, но комасация на собствеността е една голяма тема и предизвикателство, което може да се реши само с ролята на държавата и прилагане на законодателни мерки, вкл.финансово подпомагане на този процес,който е свързан с много разходи и административно натоварване. В момента сме свидетели на едновременно комасиране от страна на инвеститорите в земеделието, и в същото време – на одребняване на парцелите, от страна на наследниците на земи.
Продължават ли да са стряскащи темповете на обезлюдяване на селата?
По-скоро не, тъй като в България има около 2000 села, които въпреки всички трудности се развиват сравнително устойчиво благодарение главно на земеделието и туризма. Около 1700 села са в т.нар. междинно състояние – за тях е важно да се реализират инвестиции и социални мерки, които да ги съживят. Това са селата, които са сравнително по-отдалечени от градските центрове, но все пак имат потенциал и запазени жители. Останалите около 700-800 села са в процес на трайно обезлюдяване и така да се каже, при тях това е един необратим процес.
Има ли резултат от ОСП в посока млади хора да остават в селата и да се занимават със земеделска дейност? Какво мислите за мярката „Млад фермер“?
Мярка 6.1 Млад фермер е добра първа стъпка за стимулиране на инициативата в младите хора, желаещи да живеят на село, но като цяло бюджетът по нея е крайно недостатъчен. Стимулирането на младите хора да изберат селския начин на живот пред градския е по-скоро въпрос на ценностната система и вътрешно усещане за лична реализация. Освен мерките по линия на ОСП, трябва да се помисли за национално подпомагане и стимули за стартиращ бизнес на село от млади хора. В този контекст, решението на един млад човек да живее със семейството си на село е пряко обвързано от социалната среда, инфраструктурата, транспорта и комуникациите – все фокус точки, които главно общините могат да подобрят чрез проектите си по мярка 7 в новия програмен период.
Как серазвиват местните инициативни групи? Има ли вече реална полза за местния бизнес и местните хора като цяло?
За съжаление повечето МИГ се превърнаха масово в инструмент за усвояване на бързи и лесни средства, без да има ефект за местното население. Парите по МИГ станаха и символ на корупционни практики , което в новия програмен период може да се редуцира единствено чрез повече мониторинг, контрол и прозрачност.
Често чуваме истории за откъснати от света малки населени места, където достъпът до медицинска помощ е проблем?
Как ще коментирате това?От АБС сме разработили специална концепция за реализацията на мобилни лекарски кабинети (тип линейки), които по специален график да обикалят определени селски региони. Идеята е тези мобилни бусове да бъдат оборудвани с апарати и консумативи за най-належащите изследвания, което да спести разходи, време и усилия на населението в селата да ходи по градските болници, дори за елементарни изследвания и прегледи. Все още търсим вариант за финансиране на тази идея, тук е и отговорността на държавата по здравния въпрос засягащ селата. Все пак в селата живеят близо 55% от населението у нас.
Да продължим социалната линия – продължава ли закриването на училища в селата?
Процесът на закриване приключи в периода 2005-2008-а година, една част от закритите училища вече са продадени или преустроени в хотели, предприятия и т.н. По-голямата част обаче стоят запустели и очакват инвеститори. Според нас в следващите години темата за училищата, особено специализираните аграрни гимназии, трябва да намери ефективни решения, защото кризата с кадрите в сектора на селското стопанство се задълбочава изключително много. Всичко това обаче трябва да е част от държавна политика и национална стратегия и мерки за развитие на селските райони, каквито липсват. Сега фокусът е единствено ПРСР и усвояването на средствата, а европейската политика и програми трябва да вървят паралелно с национална политика и спешни мерки за селата и селскостопанския сектор като цяло. Нужен е един комплексен подход, който да е на основите на добре прецизирана аналитична информация.
Какви са приоритетите на асоциацията за настоящата година?
Един от основните приоритети е темата, която ние инициирахме още през изминалата година – подобряването на сигурността в селските райони. Знаете, че предложихме създаването на специализирана селска полиция, която да осигури добра среда на сигурност в селата, което е един от основните фактори за развитието на всякакъв тип икономически дейности, а също така има и силен социален ефект. Започнахме да разработваме софтуер за превенция на престъпността в селските райони, който ще предоставим безплатно за нуждите на властите. През лятото ще продължим кампанията си по пътна безопасност в селата, знаете миналата година по наша инициатива в много общини, общо в 700 села, бяха сложени знаци за ограничение на скоростта до 30 км./ч. заради зачестилите пътни инциденти в селата. Друга тема, по която работим е концепцията за внедряване на национална интегрирана система за видеонаблюдение в селата. Предвиждаме също активности по информационни кампании за предстоящия прием по мярка 6.4 за селски туризъм и неземеделски дейности в селата, както и специализирани семинари за пазарната устойчивост на земеделските производители и внедряването на иновации в сектора. По линия на посолствата у нас – предвиждаме още срещи с цел привличането на чуждестранни инвеститори в селата, което от своя страна да доведе до нови работни места в селските райони.