Борислав Борисов: Нужна е национална стратегия за развитие на българските села (ИНТЕРВЮ)

Председателят на Асоциацията на българските села (АБС) Борислав Борисов в интервю за Агенция „Фокус“.

Фокус: Г-н Борисов, каква е актуалната обстановка в българските села – обезлюдяват ли те?
Борислав Борисов: Този въпрос вече бих казал, че не е актуален, тъй като темата за обезлюдяването на българските села беше актуална някъде до 2010 г. Тогава имаше една постоянно негативна тенденция на обезлюдяване на селата, особено в някои региони. През последните 5-6 години може да се каже, че вече имаме и позитивна тенденция, която е свързана и с възвръщането на доста хора към селата. Тук не става въпрос за хора, които са в пенсионна възраст, а такива в активна трудова възраст. Това е свързано с увеличаването на различни инвестиции в селата. Свързано е с това, че хората искат нов тип начин на живот, различен от този, който градовете предоставят. Има една засилена вътрешна потребност на все повече хора да избягат от големите и пренаселени градове и да се завърнат и към корените, и към традициите, и да живеят по-спокойно на село. 
Фокус: Все пак кои са най-обезлюдените села и респективно най-населените?
Борислав Борисов: Най-обезлюден е регионът на Северозападна България, също така части от Централна Стара планина. На места има и в Югоизточна България трайно обезлюдени села. Но на практика броят им представлява един сравнително малък процент. Аз като председател на Асоциацията на българските села многократно съм акцентирал на това, че не трябва чак толкова негативно да се гледа по отношение на процеса на обезлюдяване. До известна степен обезлюдяването на тези около 170-190 села, които през последните 10 години се обезлюдиха, е един нормален процес. Той на места даже има и оздравителен ефект. 
По отношение на селата, които се развиват добре в последните години, те са на първо място в област Пловдив, което е свързано с големите инвестиции в неземеделски дейности, в различни предприятия и услуги. На второ място е област София. През последните 3 години имаме няколко нови области, при които се забелязва сериозен растеж и развитие на селата в радиус на около 15-20 км от големите градове като Ямбол, Стара Загора, Сливен и Русе. Традиционно селата в Благоевградско, поради силно развитото земеделие и животновъдство, също са живи. Също така и селата в района на Пазарджик в радиус от 15-20 км са сравнително добре развити. 
Фокус: Какъв е темпът на развитие на основните направления на икономическите дейности в селата?
Борислав Борисов: Нека да започнем първо от селския туризъм, тъй като това е един от основните източници на доходи на населението в селските райони като алтернатива на земеделието. По принцип сам по себе си селският туризъм не е достатъчен за осигуряване на пълна доходност, но е една добра добавка за доходи на населението в селата. 2017 г. до края на месец юни е изключително силна за развитието на селския туризъм. В началото на годината прогнозирахме ръст от около 10-15%, който реално се реализира 15-20%. Данните за август-септември са много добри и може би този ръст от 20% на места ще бъде надминат. За това има 3 основни причини – първо, това е сравнително големият отлив на туристи по направление Гърция. Големият трафик, пренасищането и до известна степен омръзването на тази дестинация, е причина хората да се обърнат към нашите села. Другият отлив е по отношение на големите хотелски комплекси по конвенционалните курорти, където хората не получават персонално и достатъчно качествено обслужване, а докато в селата те получават едно лично отношение и качествена храна и услуги. Другата причина, която също не трябва да се подценява, и в допитванията, които сме правили чрез нашите партньори, е и това, че хората се отказват от почивки и екскурзии в Европа и съседна Турция, която беше популярна дестинация, заради опасността от тероризъм. Всички тези комплексни причини доведоха и до по-голямо търсене на нашия роден селски туризъм. В допълнение към това са и подобрените условия за настаняване от страна на собствениците на такива обекти и създаването на все повече атракции за активна почивка на село. Недостатъците в този вид туризъм са ограничената леглова база, тъй като по-големи групи трудно могат да се настаняват в селата. Също така има и недостатъчна реклама в чужбина. Нашите данни показват, че едва около 5% са чуждестранните туристи в сферата на селския туризъм. Естествено, както и през всички години е било, стои проблемът с инфраструктурата. Това са спънките пред селския туризъм, но като цяло за четвърта поредна година имаме много добри резултати в настаняването. 
Другото важно направление са инвестициите в селата. Наистина в радиус от около 20-25 км от Пловдив има редица големи инвестиции в предприятия и фабрики, включително тази година имаше няколко големи инвестиции и в сферата на високите технологии, в производството на различни машини, нов завод за велосипеди. Всичко това осигурява заетост. В Ямбол също има някои по-големи инвестиции – в село Кабиле и други села. Хората, които през последните 20 години бяха принудени да се преместят заради търсенето на работа в градовете, сега вече имат възможност да се върнат отново на село. След тези производствени мощност, на следващо място са инвестициите в предприятия в хранително-вкусовата промишленост и основно за преработка на плодове и зеленчуци. Доста такива се направиха и по линия на новата Програма за развитие на селските райони, която допълнително стимулира тези инвестиции. При тях вече няма строго определена регионалност на реализацията, но като цяло са концентрирани в силните земеделски региони. Макар и с по-бавни темпове, също тази и предходната година имаме допълнителни и продължаващи инвестиции в създаването на нови сортове лозя, градини, въпреки че това не се подкрепя и финансира от ЕС. Очевидно пазарът на качествено българско вино стимулира инвеститорите да инвестират в селските райони и в това.
В сферата на селското стопанство инвестициите са основно в създаването на нов тип животновъдни биоферми. Това допълнително се подкрепя по линия на европейските програми и като част от логиката на общата селскостопанска политика. 2017 г. е добра за българското земеделие. В сферата на зърнопроизводството годината е отлична с изключение на по-слабата реколта от слънчоглед. Данните, които получаваме от повечето региони, са за почти по-слаба реколта – около 120-130 кг от декар, което на места е почти на половина в сравнение с предходната година. Макар че количествата зърно на повечето места са добри, изкупната цена е по-ниска. В момента е в диапазона 270-280 лв. за тон. При слънчогледа има също рязък спад в цената. Търгува се някъде на около 350 лв. за тон. Реколтата е слаба в региона на Югоизточна България. В сферата на лозарството очакваме добра реколта, тъй като годината беше малко по-суха и вече има добра захарност на площите с грозде. Паралелно с това индикациите са, че има повишено търсене за производство на вино, тъй като има повече заявки за Западна Европа, за Русия и Китай. По отношение на прасковите – тази година беше добра реколтата. Както и през миналата година основно по-големите количества отидоха в преработвателните предприятия – някъде около 65%. При зеленчукопроизводството годината е добра. За разлика от предходни години, реколтата от домати и картофи няма поражения. Цените на доматите по тържищата също са добри. Очакваме земеделците да започнат да инвестират в земеделска техника в есенния сезон. В сферата на пчеларството и производството на пчелен мед има малко повече проблеми в сравнение с миналата година, тъй като заради ниските температури през зимата има увеличение на смъртните случаи на пчелните семейства. За трета поредна година се увеличават все повече пчелните семейства с биологично производство, тъй като има такова търсене за Западна Европа. Това гарантира пък по-високи изкупни цени на пчелния мед. 
Фокус: Има ли интерес от страна на чужденците към имоти в българските села и от кои държави? 
Борислав Борисов: Бумът на търсене на имоти в селата от страна на чужденци, който беше в периода 2004-2006 г., е на път отново да се възроди. Все повече се търсят къщи в селата, както и земеделска земя. Информацията, която имаме по места от кметове, различни хора, които са по селата и са членове на асоциацията, е че това са предимно чужденци от Великобритания, както беше при първия бум на търсенето на имоти по селата. Вече има и от Германия, Австрия. Като цяло при къщите няма проблем в намирането на имоти, тъй като има достатъчно предлагане, както и изоставени имоти. При търсенето на земеделска земя, площи за инвестиции и парцели ситуацията е малко по-различна. За разлика от преди 10 години, когато можеше спокойно за сравнително ниска сума да бъдат купени и земи, и парцели с инвестиционно предназначение, в момента ситуацията е сериозно по-различна т.е. пазарът на такъв тип бизнес имоти вече е силно ограничен, тъй като и родни инвеститори, и фермери през последните години изкупиха всички атрактивни имоти. Въпреки това в сравнение със средните цени за Западна Европа дори и инвестиционните имоти в селата все още са много по-евтини от тези там. Продължава обаче постоянно да има силен интерес най-вече към земеделски земи и изоставени ферми. 
Фокус: Отчита ли се подобряване на условията на живот в българските села, след като споменахте и за повишаването на инвестициите в някои региони?
Борислав Борисов: Там, където имаме села с подем, растеж и значително подобряване на качеството на живот, това се дължи на частните инвестиции. Въпреки че много години много хора говореха как трябва да има държавна политика за стимулиране на развитието на селските райони, то тези, които в момента са в добро състояние, предимно се дължи на частната инициатива. Не можем да отречем, че в някои региони за това много спомогна подобрената инфраструктура, нови пътища, магистрали, които са от основно значение за привличането на инвестициите, тъй като това е свързано с логистиката. Като цяло частната инициатива най-вече на хората, които се занимават със земеделие, животновъдство, селски туризъм, е тази, която възражда българските села. За съжаление, няма все още допълнителни механизми и стимули от страната на държавата, които да подкрепят тази частна инициатива. 
Фокус: Как стои въпросът с битовата престъпност? Какви мерки са предприети до момента и какъв е ефектът от тях?
Борислав Борисов: Това е един постоянен проблем за селските райони. Опитахме се от доста кметове на села да извадим актуална информация от началото на годината до момента какво е състоянието. Знаете, че през последните години нашата асоциация правеше няколко кампании за подобряване на сигурността в селата. Интересен факт е, че наистина има около 10-12% средно спад на битовата престъпност. Друга интересна цифра, която за съжаление не е добра, е че се увеличават тежките пътни инциденти в селата, като от началото на тази година до края на месец юни по наши данни, съпоставени и с официалната статистика на МВР, близо 60% от тежките пътни инциденти продължават да стават на територията на селата. Неслучайно преди 4 години инициирахме дебата за създаване на специализирана селска полиция. Нито една политическа сила не се ангажира с тази тежка задача за създаването на такова формирование. Многократно сме призовавали за повишаване на наличието на полиция в селата, тъй като това е проблем и в контекста на инвестициите. Ако няма добра среда за сигурност, особено за младите хора, които са решили да живеят и да инвестират на село, ако имат проблеми със сигурността, това е причина да се откажат или да им предизвикат затруднения, които да ги върнат обратно в градовете. Но липсата на кадри и достатъчно численост в системата на МВР очевидно може би е основната причина да няма постоянно полицейско присъствие в селата под формата на селска полиция или някакво специализирано звено. При всички положения продължаваме разговори и с местната власт, и с кметове на села, и с населението. За 2018 г. сме предвидили да стартираме по места, основно в ключовите и рискови региони, дебати и инициативи за създаване на доброволчески отряди, които от една страна да имат превантивна функция по отношение на битовата престъпност, а от друга страна по отношение на пътните инциденти и не на последно място – проблемът с пожарите през лятото. Виждате, че и тази година по селата много хора бяха засегнати от пожари заради липсата на превенция, а и заради липсата на достъп през инфраструктурата за техниката. Така или иначе голяма част от хората особено в летния сезон са в селата - дори да не живеят постоянно там, през лятото те са пълни с хора. Наистина обезлюдените села са една много малка част. Просто е нужна една инициативност, една добра координираност между местното население и кметовете, за да може да се използват наличните ресурси за справяне с проблемите в сферата на сигурността и безопасността. 
Фокус: Причина ли е битовата престъпност за обезлюдяването на селата?
Борислав Борисов: За някои региони през последните години беше категорична причина, особено в Северозападна България. Разговарял съм с млади фермери, които са работили в чужбина, спестили са пари, решили са да инвестират в различни земеделски дейности. Два пъти като ти откраднат реколтата или трактора, това е достатъчно да демотивира дори и най-оптимистично настроения човек. 
В много бавни темпове върви поставянето на видеонаблюдение в селските райони. По принцип общините трябва да са инициатор за поставянето на системи за видеонаблюдение, тъй като те са част от тази превенция, за която говорим. Това се случва с изключително бавни темпове, а на места изобщо не се случва. Призовавахме още от миналата година, че ЕС дава 100% субсидия за изграждането на системи за видеонаблюдение, но очевидно общините предпочитат да се концентрират там, където са големите пари. Не се мисли стратегически дългосрочно. Винаги сме акцентирали върху това, че какъвто и тип инвестиции да се правят в селата, те не трябва да бъдат единствено и по презумпцията да се усвоят едни пари и да бъдат оправдани пред съответния донор, а следва да бъдат стратегически и целево съобразено, иначе са на вятъра. В предната Програма за развитие на селските райони 2007-2013 г. в много села направиха тротоари за милиони, при които в момента между плочките има по 1 м бурени. Винаги инвестициите трябва да са съобразени с реалната и конкретна нужда на местното население за какво да бъдат похарчени дадени пари.
Близо 20% от местните жители смятат, че кметовете на села не вършат работа, а са назначени единствено по политическа линия и да изпълняват политически поръчки. От друга страна в около 30% от селата самите кметове се оплакват от липса на качествена комуникация с местната власт, с общинските кметове. Има незачитане на техни позитивни предложения по отношение на решаването на текущи проблеми или за развитието на селата. Нужни са много комплексни подходи и не трябва да се оставят нещата като цяло да се гледат от ден за ден. Трябва да се направят регионални стратегии за развитието на тези региони. 
Фокус: Какви мерки според Вас като цяло трябва да се предприемат, дори и на държавно ниво, за да не обезлюдяват българските села?
Борислав Борисов: На държавно ниво никакви мерки не могат да се вземат, за да не обезлюдяват села. Видя се, че се взеха всякакви мерки през последните 20 години, за да се обезлюдят. Продадоха се училищата, закриха се всички здравни пунктове. Нямаме образование, нямаме медицина. Виждате и проблемите със сигурността докъде стигнаха. Държавата показа многократно, че няма воля да направи нищо за развитието на селата. Усвояват се едни милиарди по линия на европейските програми, уж които са за селата. Но то се прави само за да се усвоят парите. Ако държавата иска да направи нещо за селата, се събират представители на всички ресорни браншови и държавни организации и експерти в развитието на селските региони и селското стопанство, и се прави национална стратегия за развитие на българските села. Това е единственото, което може да направи държавата. Пак казвам, че стратегията трябва да бъде национална, а не европейска, защото голяма част от европейските политики навредиха на развитието на българските села. Създадоха едни огромни феодални пространства, които изкривиха конкурентоспособността в селското стопанство. На практика европейската политика за развитие на селските райони в голямата си част е вредна за развитието на българските села и региони. При разработването на една национална държавна стратегия за развитието на селата според спецификите на всеки отделен регион вече може вътре да се заложат конкретни мерки било то чрез стимулиране на инвестиции или стартиране на нови предприятия, данъчни облекчения за тях, по-улеснени административни процедури по отношение на имоти и т.н. Да не бъдат спъвани желаещите да инвестират в селата. Аз лично съм на мнението, че не трябва да чакаме държавата да направи нещо, а да бъде стимулирана максимално частната инициатива. 
Люба АЛЕКСИЕВА