Възраждането на българските села и земеделие са по-реални извън политиките на ЕС

Възраждането на българските села и селско стопанство са по-реални извън политиките на ЕС, които от 2007-а година насам имат по-скоро репресивен, ограничителен и дисбалансиращ ефект, отколкото ползите от европейските субсидии, които страната ни получава, се посочва в категорична позиция на Асоциация на българските села по повод темата за Brexit-а в Англия и все по-надигащите се гласове и искания за нови референдуми.

Резултатите от референдумът във Великобритания бяха съвсем очаквани, предвид на тоталния разпад в ценностната система на водената общоевропейска, глобална, а така също и Обща селскостопанска политика (ОСП) на ЕС.

Обективен факт е, че българското земеделие, животновъдство и селски региони по-скоро загубиха от налаганите про-западно европейски политики у нас, отколкото спечелиха. Всъщност спечелиха фирми и кръгове, близки до политиците в централната и местна власт, които се оплетоха в сложни корупционни и бизнес зависимости, от които реалните фермери и нормални хора в селата усетиха само негативи и никакви ползи.

Гръмката новина от Великобритания, чиито граждани искат страната им да излезе от ЕС, е поредния наложителен повод у нас да се замислим каква аграрна политика трябва да се води - европейска или национална - Българска?!

При хипотетично излизане от мрежите и зависимостите на ЕС в областта на земеделието, българските земеделски производители биха станали свидетели на следните незабавни факти:
- рязко повишаване на вътрешното масово  потребление на български аграрни продукти, за сметка на вносните боклуци, които се продават в западните търговски вериги и тровят населението
- премахване на изкуствено създаденият дисбаланс от фиктивни играчи в земеделието и сектора на храните
- отваряне на пазарите за български агробизнес стоки за Русия (нашият традиционен огромен пазар)
- възвръщане на нормалната конкурентоспособност на всички фирми в бранша
- намаляване на бюрокрацията и административните ангажименти на ресорните аграрни институции
- развиване на агробизнеса на изцяло пазарен принцип, без искуствените стимули за западните стоки
- диференциране от европейските зависимости в сферата на ГМО храните, химикалите и приемането на поробващи търговски споразумения по логиката на TTIP
- възможност за прилагане на държавни механизми за финансова и практическа подкрепа и укрепване на българското земеделско производство и присъствие на вътрешния пазар
- възможност за прилагане на строг митнически и граничен контрол на влизащата от други страни агро продукция 

Независимо от първончалните реакции и първосигнални коментари, то в дългосрочен план при прилагането на една истинска и съобразена със спецификите на регионите в България аграрна политика, то премахването на зависимостите, които налага на пазара у нас, както и върху модела на аграрното производство, вече разпадащият се Европейски съюз, то ситуацията с напускането на ЕС представлява истински шанс за възраждане на българските земеделси производства и селски региони.