Кризата с криминогенната обстановка в пловдивското село Войводиново, както и последвалото социално напрежение и протести са вследствие на липсата на стратегическа политика за селските региони. Това е само началото - Войводиново е символ на натрупани през годините проблеми, неглижирани от политиците през всички правителства особено от 2006-а година насам, когато България стана член на ЕС.
Липсата на специализирана селска полиция, за която Асоциация на българските села настоява от 5 години и проведе редица национални и регионални кампании е една от причините за достигане до ескалация и конфликти, подобни на тези в село Войводиново.
Продължаващото неглижиране на проблемите на ромското население, липсата на стратегия за интеграция във форми на заетост в селското стопанство и обвързаност на социалното подпомагане с ангажименти за образование и трудова дисциплина, доведоха до началото на една тенденция, която тепърва ще се проявява през следващите години.
И докато усилията на политическата власт са насочени в усвояването на средства чрез проекти по европейските фондове, то много повече средства в размер на стотици милиони, ще бъдат загубени от липсата на адекватна политика за селските райони и регионалното развитие. Косвените загуби и щети за държавата ще бъдат в размер на милиарди.
Всичко, което от 2006-а година насам сме казали от Асоциация на българските села е истина и винаги се сбъдва. Все още има малък шанс, при реализация на политическа воля, най-мрачните прогнози за рисковеите селски региони да не се сбъднат, защото ако днес е Войводиново , в следващите години ще пламнат цели региони.