Летния сезон на 2017-а се очаква да отбележи пореден позитивен ръст за селския туризъм у нас. Това сочат първоначални данни на Асоциация на българските села (АБС) от нивата на авансова заетост в обектите за селски туризъм в България към този момент. За целия летен сезон се очаква около 15% среден ръст на заетостта в хотелите и къщите за гости в селата.
Все повече български туристи и семейства избират почивката на село, основно заради по-високото качество на услугите и персоналното отношение, в сравнение с туристическите услуги в масовите и пренаселени курорти.
Спокойствието, чистотата и тишината на българското село, както и чистата и с ясен произход храна, са сред основните притегателни фактори за почиващите, сочи актуална анкета на АБС, проведена сред почиващите на село.
През последните години в селския туризъм се развиха и допълнителни услуги, които създадоха по-устойчив модел на туристическия продукт. Те включват спа-процедури, вело-пътешествия, планински преходи, фото-лов, занаятчийство, исторически и археологически туризъм, спортни дейности и офроуд приключения.
Високо качество – изгодни цени за почивка
Средните цени за наемане на цяла къща за гости за това лято варират между 130 и 180 лв./ден. Средната цена за единично настаняване в хотел за селски туризъм е 40лв., а за двойна стая – 60лв. В премиум хотелите и къщи за гости, където има включено ползване на басейн и спа-услуги, средната цена за двойно настаняване е 100лв./ден., а за цялостно наемане на къща с възможност за настаняване на 3 семейства – между 350 и 500 лв./ден.
Относително по-високи се запазват цените за настаняване в планинските обекти за селски туризъм, докато в тези по Черноморието цените са най-ниски: от 20 до 40 лв. за единично настаняване.
Към 2016-а година броят на обектите за селски туризъм в България е близо 1 200, като те осигуряват общо около 209 000 легла за настаняване. Макар и да е налице положителна тенденция, ефективното използване на потенциала за развитие на селски туризъм у нас все още не се постига заради слабото взаимодействие на общините и другите ключови субекти в туризма за създаване и маркетиране на конкурентоспособни регионални туристически продукти. Темповете на развитие на селския туризъм не достигат своя пълен потенциал и заради неразвитата инфраструктура за публични услуги в туристическите зони, както и трудната достъпност на част от териториите. Положителните тенденции в развитието на селския туризъм са главно плод на частната инициатива и повишаването на търсенето на висококачествени туристически услуги.